Имало едно време една вдовица. Тя имала две дъщери. Голямата била същата като майка си – и по лице, и по характер.

на чешмата, момците се полюшваха с преметнати ръце един връз друг, докато огласяха

Налапа кура на внука си и лицето му засия от задоволство. Докато правеше свирка на Христо, другите момчета се заеха със свободните части на зрялото женско тяло. Мартин се зае с огромни бели гърди и засмука твърдите зърна, Георги слезе между краката на Саня, а там ситуацията беше невероятна. Гъсто окосмен, но късо подстриган триъгълник, големи срамни устни и сокове, които приливаха от вагината на Саня.

Агата хвана бузите й с ръката, в която държеше броеницата и стисна здраво. Саня

- Беше невероятно, благодаря ти! – каза Христо и също тръгна след приятелите си, като остави Саня да вземе душ.

Сигурен съм че това ебане ще продължи във времето, надявам се да не забравяме влакчето.

Отдавна е така и на мен вече не ми прави впечатление. Веднъж пристигнах и носейки някакви неща, отидох в задната част на двора. Там под едно дърво заварих майстора да оправя майка ми. Погледах няколко секунди и си тръгнах. От тогава ги дебнех и още няколко пъти ги засякох. Вече знаех че майстора редовно я оправяше, но при поредния опит да ги шпионирам се изненадах, защото този път едно от младите момчета ебеше майка ми под същото дърво. След това не съм ходил повече и не знам дали още някой не и се е изредил. Като се видяхме след това нито тя, нито аз повдигнахме въпроса.

Тръпки я побиха като си представи, че в дома ѝ можеше да дойде проститутка, която да мърсува между вещите ѝ.

- Добре, няма проблем. Надявам се да не закъснявам повече, но поне вече ще знаем горе-долу как ще се случват нещата. Ще се разберем допълнително.

- Тогава аз ще се опитам да помогна. Наистина няма как да ви пусна така по улицата. Но искам да видя с какво си имам работа!

Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.

Возим се, но коня шантав – бърза сам, без да му дава зор някой, в един момент забави ход, след малко спря, загледа се някъде настрани и аха да тръгне да ни тегли Разкази за Саня натам. Удържа го Ели и каза:

е! – сочеше нагоре към могилата, макар никой да не го гледаше.

Агата слезе от коня, завъртя броеницата между пръстите си и опря две ръце зад